Начало > СТИХОВЕ от Таня Стоянова > Посвещение
Посвещение
/на моите пастири/
За първи път влязох в църква „Сион”
преди осемнайсет години,
а благодатта от Божия трон
в същия миг осени ме.
С първите крачки пристъпваше Тя
по стръмната, тясна пътека.
Нелеки бяха онез времена,
но крепнеше лека, полека.
Кротко, но с твърд, убедителен глас
говореше ти от амвона.
Словото Божие сееше в нас,
разкриваше пътя доТрона.
Доведе ни нови братя, сестри
от другия край на земята
и заедно с тях ни учеше ти
чисти да пазим сърцата.
Крехка и нежна - Ваня до теб
пореше смело браздите.
С нея сплотени в Божия ред
вървяхме и ние - жените.
Координатор в Европа бе ти,
стигна и до Хаваите чак,
но твойто сърце за „Сион” все тупти
и те връщаше в църквата пак...
И ето, вече почти петдесет
„Сион”-а в България има,
Бог да прибавя църкви безчет,
да славим Христовото Име!
За тези години почти остарях,
Посребрени са и твойте коси,
но в днешния ден си пожелах
пастир мой докрай да си ти!
Таня Стоянова
20. 10. 2010 г.
