Начало > СТИХОВЕ от Таня Стоянова > Аномалии
Аномалии
Времето ли се обърка в нещо
или влязох в приказния свят.
Бе април, а наведнъж се срещнах
с пролетта, със зимата и с лятото.
Надари ме зимата богато
с бял воал и сребърен атлаз;
лятото дари ме с лъч от злато,
пролетта пък – с теменужен цвят.
И във миг – на радост се превърнах.
Щастие заля ме от това,
че като във сън вълшебен зърнах
всичките годишни времена.
Таня Стоянова
