Начало > СТИХОВЕ от Таня Стоянова > Истина

Истина

 

Дните се изнизват безвъзвратно

Изпод пръстите на бързащото време,

На сезони и години в кръговрата,

И под бурята на тежкото им  бреме.

 

Ударите на сърцата ни тиктакат

И отмерват чувства и емоции -

На дебати и на спорове подвластни;

На ефира и безброй промоции.

 

Преминават хора и събития

И преселват се в небитието,

А умират планове, амбиции –

Недостигнати остават върховете.

 

И единствената истина остава:

Човекът е създаден на земята –

На Създателя си да отдава слава,

Да Го величае в небесата.

 

27 Юни 2006 г.