Начало > Зовът на майките

Зовът на майките

 

Участват : Сара, Агар, Ревека, Лия, Еклесия

 

Сцената е затъмнена. Чува се глас от ефира: „Следват новините от днешния ден: „В най-големия ресторант в Ерусалим днес в обедните часове се взриви млад мъж-палестинец. Загинаха тридесет души, между които и две бебета. В отговор на атентата израелски войски нападнаха палестинското радио. Убити са двадесет души. Голямо множество юдеи се събраха пред стената на плача, тъгувайки за изгубените си близки. В най-оживеното време на деня две нови жертви се самовзривиха – млади мъж и жена – студенти. Броят на загиналите е все още неизвестен... Чухте новините.”

 

Гласът постепенно затихва. Залата се осветява. На сцената са застанали четири жени: Сара, Агар, Ревека и Лия.

 

Ревека: „Докога?...”

 

Лия: „Докога?...”

 

Агар: „Докога до ушите ни ще стигат вести за смърт и разруха? Докога ще умират вместо да раждат?”

 

Сара: „О, чада, чада, сърцето ми плаче...”

 

Агар: „Коя майка не би страдала, като гледа как децата й непрекъснато воюват помежду си?...” /звучи тъжна музика/

 

Ревека: „A всички те са братя, наши деца, наши потомци.”

 

Сара: „Ех, ако можех... Ако можех да върна времената назад, никога не бих  направила грешката, която допуснах тогава... Ако можех да върна годините, бих чакала търпеливо точното време на Бог!... Бих чакала безропотно нашия син, когото Бог бе обещал на Авраам. Ако бях търпелива, сега нямаше да има войни и раздори...”

 

Лия: „Разкажи ни! Какво стана?”

 

Сара: „Много пъти Бог ни показваше Своята вярност. Много пъти ни опази от зло. И много пъти обещаваше, че ще имаме син с Авраам. /към Агар/ Помниш ли, Агар, когато дойдохме в Египет?”

 

Агар: „Помня, господарке. Голям глад бе настанал по земята тогава... Вие дойдохте в двореца... Бяхте толкова хубава!”

 

Сара: „Ох, нали тази хубост ни накара да лъжем... Когато дойде големият глад Авраам реши да слезем в Египет. И ми каза: „Ти си красива жена. Като те видят египтяните, сигурно ще ме убият. Моля те, кажи им, че си моя сестра. И без друго имаме един баща, само майките ни са различни... Покрай тебе дано се опази живота ми!” Е, и аз го послушах...”

 

Лия: „А после? Какво стана после?”

 

Сара: „Наистина, когато ме видяха фараоновите големци, веднага ме взеха и ме заведоха в дома на фараона. Но Бог ме опази. Не позволи на фараона да се докосне до мен. Порази целия му дом с тежки язви. Тогава се разбра, че съм жена на Авраам. Фараонът ме пусна, а на Авраам даде овце и говеда, осли и камили. Даде му и слуги, и слугини...”

 

Агар: „И тогава аз станах ваша слугиня. А господарят стана много богат с добитък, сребро и със злато. И всички заедно напуснахме Египет.”

 

Сара: „Дойдохме си в Ханаан, а до Ветил Авраам издигна олтар и благодарихме на Всемогъщия Бог. А Той отново му рече: /гласов ефект/: „Ще направя потомството ти многочислено като земния прах. Погледни небето над тебе и изброй, ако можеш звездите – толкова многобройни ще бъдат и твоите потомци! Ти ще имаш наследник – плът от твоята плът и кръв от кръвтта ти ще бъде, от твоите чресла ще излезе”.

 

Ревека: „Обещанието се изпълни, нали?”

 

Сара: „Да. Изпълни се, но минаваха дните. И годините също. Ние стареехме с Авраам. Седемдесет и шест бях навършила вече. Все чакахме, чакахме... Един ден извиках Авраам и му казах: „Слушай, дванайсет години изминаха, а дете все още нямаме. Ето, тук е Агар – моята слугиня. Щом Господ не ми дава аз да родя – иди, влез при нея! Може би така ще придобием обещания син.”

 

Агар: „Да, спомням си като днес. Господарят ме почете и наистина зачнах.”

 

Сара: „А после съжалявах... Съжалявах толкова много... Измъчвах се, плаках... Осъзнах, че това беше най-голямата грешка в живота ми. Загубих мира си, толкова страдах...

 

Агар: „И аз, господарке! По-добре никога да не бяхме се виждали! Аз бях чужденка и чужденка си останах. Щом зачнах, възгордях се. Съгреших и пред теб и пред Бога... Дори те презрях щом разбрах, че ще родя на господаря наследник.”

 

Сара: „И аз те намразих. А сърцето ми пълно бе с горест. Душата ми от болка се късаше... А така зле се отнасях към теб, че ти ни напусна.”

 

Агар: „Да, избягах наистина. Но в пустинята при водния извор, на пътя за Сур, ме срещна Ангел Господен. И ме запита: „Агар, слугиньо Сараина, отде идеш и накъде си забързала?” „Бягам от господарката си, Сарая.” – отвърнах му. А той кротко ми рече:

 

Ангел: /гласов ефект/: „Върни се при господарката си, и покори се под властта й. Ето ти си зачнала, и ще родиш син; да го наименуваш Исмаил, защото Господ чу твоята скръб. Той ще бъде между човеците като див осел; ще вдига ръката си против всекиго и всеки ще вдига ръката си против него; и той ще живее независим от всичките си братя. А Аз ще преумножа потомството ти до толкоз, че да не може да се изброи, поради своето множество. А сега си иди!”

 

Агар: „О-о, така се уплаших тогава, цялата тръпнех... Треперех от страх и вълнение. Извиках: „Ти си Бог, който виждаш! Ти си Господ, Който е чул моята скръб!”

 

Лия: „Господ ли беше наистина?”

 

Агар: „Да, Той беше. Видях Го с ей тези очи и Го чух с ушите си така, както вас виждам и чувам! И веднага се върнах в дома нали, господарке?”

 

Сара: „А после роди Исмаил, но Божият план не е бил такъв. Бог е верен и верен остава, независимо какво мислим ние, човеците.”

 

Ревека: „След това си родила Исаак?”

 

Лия: „Разказвай! Разказвай!”

 

Сара: „Да, родих го! Износих го в собствената си утроба по Божия милост. Но трябваше да минат цели тринадесет години... Родих обещания син, когато всички надежди ме бяха напуснали.”

 

Лия: „Разкажи ни всичко! Как стана?”

 

Сара: „Бог отново посети Авраам и утвърди завета Си с него. И дори името му смени – от Аврам на Авраам. А моето име Сарая направи на Сара. Аз самата Го чух да му казва: „Не наричай вече жена си Сарая, а Сара! Аз ще я благословя и син ще ти дам от нея, и тя ще стане майка на много народи!”

 

Ревека: „Колко чуден е Бог!”

 

Сара: „И Авраам се учуди и рече: „Исмаил да е жив! А Бог отговори: „За Исмаил те послушах. Благословил съм го и ще го наплодя – дванайсет племена ще произлязат от него. Но завета Си ще утвърдя с Исаак, когото Сара ще ти роди догодина по това време.”

 

Лия: „И всичко това се сбъдна, нали?”

 

Сара: „Да, сбъдна се...”

 

Ревека: „Нима може деветдесетгодишна жена да роди?”

 

Сара: „Тогава и на мен  ми се виждаше чудно. И дори се засмях... Мислех си: „Като съм толкова стара, ще има ли радост за мен? А и Авраам е остарял  до толкова, че е неестествено да има деца. Но Бог чу мислите ми и рече: „Защо се засмя и защо си мислиш така? На определеното време ще дойда и ти ще родиш твоя син.”

 

Агар: „И наистина стана така.”

 

Сара:  „Да, наистина. След една година родих. А все си мислех, кой би ми казал, че на тази възраст ще кърмя?”

 

Агар: „Каквото Бог е казал – всичко е станало!”

 

Сара: „Така е... Два народа израстнаха – единият от човешка прибързаност, а другият – Обещаният от Всемогъщия Бог.”

 

Агар: „А Исмаил наистина имаше  дванадесет сина.”

 

Ревека: „Аз родих на Исаак близнаци, но и от Яков се родиха дванадесет сина. Ето дванадесет племена от единия и от другия род... Бог е верен!

 

Сара: „Ех, дъщери мои, Бог си е Бог. Той прави това, което е най-доброто. Но ние, човеците, много често грешим... Както аз съгреших, като пратих Авраам при Агар... Исмаил се роди и в резултат на това дойдоха всички тези конфликти, напрежения и борби между потомците Авраамови...”

 

Влиза Еклесия: „Простете, че се намесвам във вашия разговор!”

 

Лия: „Ти коя си?”

 

Еклесия: „Аз съм Еклесия – жената от последното време. Цялата тази история ми е известна. И много пъти съм я разказвала на своите деца.”

 

Лия: „И ти ли имаш деца?”

 

Еклесия: „Да, трима сина си имам. Аз съм майка като вас и същата болка раздира сърцето ми. И моите синове са толкова непокорни! И те непрекъснато спорят помежду си. Всеки счита себе си праведен и съди своите братя. Затова се измъчвам...”

 

Лия: „Бог е любов и иска да се обичаме, но няма праведен човек на земята.”

 

Ревека: „Така е, няма нито един, който да не греши...”

 

Еклесия: „По природа човекът е грешен, затова каквото и да прави, когато го прави без Бога, това го прави нещастен.”

 

Агар: „Така е и с нашите потомци. А  където има раздори, Бог със сигурност не е там.”

 

Лия: „И как можем да им помогнем, за да не водят помежду си войни?”

 

Сара: „Дъщери мои, ние нищо не можем да сторим. Не можем да им помогнем! Но ти, Еклесия, можеш! Иди! Кажи им да не отхвърлят Бога!... Дано те послушат!”

 

Еклесия: „Аз им казвам не от сега. Вече 2000 години само това им повтарям. Нали това е Великата заповед на  Господ Иисус Христос?”

 

Агар: „Иисус Христос? Някой нов Бог ли е той?”

 

Еклесия: „Не, разбира се! Той е Същият Бог, Който помогна на теб и на Исмаил, когато бяхте в пустинята. На Сара и Лия пак Той помогна, за да имат деца.”

 

Ревека: „Ами моите близнаци Исав и Яков?”

 

Еклесия: „Да, и тях Той ти ги даде.”

 

Лия: „Ти си толкова млада... От къде знаеш всичко това?”

 

Еклесия: „От Словото Божие и от Бог Святия Дух.”

 

Агар: „Но колко Богове има? Не е ли само Един?”

 

Еклесия: „Бог е само един, но в три личности: Бог Отец, Бог Син и Бог Святи Дух.”

 

Сара: „Авраам познаваше Всемогъщия Бог, но за три личности нищо не ми е казвал.”

 

Еклесия: „О-о, Сара! Всичко, което Бог обеща на Авраам, се изпълни. Благословението дойде чрез Исуса Христа. Той е нашият Спасител и Господ. Дойде на земята преди две хиляди години. Стана човек като нас, но без грях се роди – от девица. И умря на кръста за всички човеци. На третия ден възкръсна и се върна отново там, от където беше дошъл.”

 

Сара: „Умрял е като жертвено агне?...”

 

Еклесия: „Неговата любов е неизразима... Толкова много ни обича, че предаде Себе Си за нас в жертва на Бога.”

 

Ревека: „Толкова много  любов, че да умреш за другите?”

 

Еклесия: „Да. Чрез смъртта Си Той ни примири с Бог. Но не е само това. Като се възнесе при Отца, на земята дойде Бог Святият Дух. Аз се родих точно в деня, в който Той слезе тук – и от тогава е с мен. Той е моят Учител и ми дава утеха, сила и радост в живота... Сега чрез Него съм тук.”

 

Лия: „Колко чудно е това, което ни казваш!”

 

Сара: „Чакайте! Чакайте, дъщери мои!” /развълнувано към Еклесия/ „Кажи ми, Еклесия, наследниците на Авраам знаят ли всичко това?”

 

Еклесия: „Много от тях са го чули...”

 

Сара: „Дъще, моля те! Помоли Бог Святия Дух и идете при тях! При всички идете! Кажете им: „Бог е Жив и реален и ви търси, за да ви прави добро!”

 

Ревека: „Сам за вас се е жертвал.”

 

Лия: „За вас е пролял Своята кръв. Не проливайте вашата вие!”

 

Сара: „Той Сам е Животът. Не унищожавайте своя живот! Вярвайте в Живия Бог! Търсете Него!”

 

Всички: „Търсете Бога! Търсете Го!... Търсете Го!... Търсете Го!”

 

Гласовете постепенно утихват /затихващо ехо/.

 

Сцената постепенно се затъмнява...

 

 

Таня Стоянова