Начало > Размисли за изгрева, залеза и за още нещо
Размисли за изгрева, залеза и за още нещо
Преди четиридесет години написах стихотворението си „Откровение”. То се роди спонтанно, както повечето от стиховете ми. Беше посветено на моя съпруг. Ето го:
Щастлива съм, че имам точно тебе,
Че в изгрева ме срещна точно ти.
Че точно ти в живота ми споделяш
И спомени, и чувства и мечти.
Щастлива съм, че съм сред много хора,
Но редом с мене крачиш точно ти.
Щастлива съм, че ти си ми опора
и ако падам, ще ме подкрепиш.
Че в миг на самота за теб копнея,
Че с твоя пулс сърцето ми тупти.
Ще съм щастлива, ако доживеем
Един до друг и залеза ни тих.
Години на ред това стихотворение беше като моя емблема, като мой отличителен знак сред познатите от поетичното ми обкръжение. И досега, когато си спомняме за младите си творчески години, неминуемо се споменава и „Откровение” -то ми. Но един ден, като отворих стихосбирката си и прочетох стихотворението, аз го видях по съвсем нов начин, сякаш го преоткрих отново. Мислите ми се насочиха към дълбочината, към съдържанието на думите: „изгрев” и „залез”.
Замислих се не само за символичната страна на тези две думи, като метафори за младостта и старостта. В момента сякаш бях осенена, и Бог ми даваше ново разбиране за техния дълбок смисъл и жизненоважното им значение за всеки човек на земята.
С изгрева се ражда новият ден. Светлината от първите лъчи на изгряващото слънце осиява заобикалящия ни свят и ни помага да го възприемем с цялостната му красота и многообразие.
Ние, хората рядко, а понякога дори не се замисляме за източника на светлината, нито за движещата й роля в нашето съществуване, а без светлината не би имало живот на земята. Ако нямаше светлина, всичко би потънало в мрак. Това толкова ясно е описано още в първите редове на Божието Слово – Библията: „А земята беше пуста и неустроена и тъмнина покриваше бездната... И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина”.
Трябва да бъдем безкрайно благодарни на нашия Всемогъщ Творец за Неговата премъдрост и промисъл. Без светлина не би имало топлина, а без топлината на слънцето не би имало изпарения, не би имало облаци и дъжд. Соковете на дърветата не биха могли да се издигат до най-високите клончета, а те от своя страна не биха могли да се разлистват и да растат, да издишват кислорода, толкова необходим за човешкото съществувание.
Без светлината и топлината не би имало такова разнообразие и богатство в растителността, в света на насекомите... Привечер, когато се сбогуваме с последните лъчи на слънцето, виждаме пък красотата на залеза. Въздействието на последните за деня слънчеви лъчи създава невъобразима красота пред очите ни. Облаците се обличат в невероятни нюанси и придават още по-голямо величие на Божието творение. Искаме да задържим всеки миг, да му се насладим, колкото може повече.
Не е ли така с нас, християните? За да могат да обяснят по достъпен начин на своите съвременници присъствието на Бог в трите му Личности, братята Кирил и Методий, които първи са превели библията на старобългарски език, срявняват светостта на Бог Отец със слънцето, до което никой не може да се докосне, нито да гледа продължително време. Исус Христос сравняват със светлината, която слънцето изпраща, а Святия Дух с топлината, която усещаме – докоснати от светлината. Но дори да го нямаше тяхното обяснение, сам Господ Исус – Бог в плът - в Своя земен живот казва на последователите Си: „Аз съм Светлината на света. Който ме следва, няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота.”
Едно от пророческите имена на Исус Христос е Емануил, което означава ”Бог с нас”. Това е казано чрез пророк Исая 7:14. „Затова сам Господ ще ви даде знамение: Ето девица ще зачне и ще роди син и ще го нарече Емануил.” Бог е винаги с нас, остава да се запитаме дали ние сме винаги с Него. Словото казва: „Търсете Господа, докле може да се намери. Призовавайте Го докато е близо!” Исая 55:6.
Исус е винаги с нас, но ние не всякога Му отделяме необходимото внимание. А без Него няма живот за нас. Той ни освободи от робството на греха и на плътта, даде ни вечен живот. Чрез вяра в Него, Божият Син, ние имаме достъп до Бог Отец и сме осиновени от Него.
Чрез силата на Святия Дух имаме възможност да усещаме Божието присъствие, заедно с братя и сестри. Неведнъж сме чувствали нежността на Святия Дух да бъде толкова осезателна, че да предизвика сълзи на благодарност и благоговение в очите ни.
Превъзходно е да усещаш силата, присъствието на Бог в живота си! Само ако можем да осъзнаем, колко много обещания ни е дал Господ в Словото Си! И ако можем да разберем колко важно, жизненоважно за нас е да се хванем, да се държим за тези обещания! Ето част от тях: „Осветете се и бъдете свети,защото Аз съм Господ, вашия Бог.” Левит 20:7
„Ако... людете Ми,които се наричат с Моето име смирят себе си, та се помолят и потърсят лицето Ми и се върнат от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от Небето, ще простя греха им и ще изцеля земята им.” II летописи 7:13-14.
Сам Господ Исус Христос, преди да се възнесе, заяви: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята. Идете, прочее, научете всичките народи и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал и ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века!”
До свършека на века? Кога ще бъде този свършек никой не знае, единствено Бог. Рано или късно идва залезът, идва краят на земния живот на всеки един от нас, който също никой не знае, единствено и само Той – Съвършеният и Святият. Той е нашият грижовен Баща и има най-доброто за нас.
Ако в изгрева те е срещнал Бог, но ти не си Го познал и си се разминал с Него, никога не е късно да поправиш пропуснатото. Отвори очите и сърцето си за Светлината на света, докато имаш възможност!
Наслади се на любовта на Спасителя, на присъствието Му в твоя живот!
Бог те очаква търпеливо.
