Приказка за Овчаря и медните звънчета
Имало едно време един овчар. Той си имал малко стадо. Щом зорницата грейнела като елмаз върху тъмния купол на небето, овчарят тихичко ставал, поглеждал с любов своите овчици и излизал навън. Започнело ли небето да избледнява, той повеждал стадото си и го завеждал на паша при зелени треви и при бистри води.
Земята, в която живеел овчарят била суха и безводна, но той не бил обикновен. Толкова много обичал своите овце, че винаги намирал най-отбраните пасища и най-чистите извори, за да ги храни и пои.
Овцете познавали своя овчар, слушали гласа му и го следвали навсякъде, където ги поведе. А той окачил на вратлето на всяка от тях по едно медно звънче.
Звънчетата пеели толкова сладко, че радвали не само техните сърца, но и всички до които стигали медните им гласчета.
Сред тази пустинна земя имало много разпръснати овце, които се лутали жадни и гладни – безпомощни и сами. Щом стигнели до тях гласовете на медните звънчета, те се втурвали и се присъединявали към стадото на добрия овчар.
Така с всеки ден неговото стадо се умножавало и ставало все по-многобройно.
Гласът на медните звънчета ставал все по-силен и мощен и достигал все по-далече и по-далече.
В стадото започнали да се раждат и малки, сладки агънца, които радвали сърцето на овчаря. Той не само се грижел за прехраната на стадото си, но учил овцете как да се пазят от злите вълци, помагал на болните, изцелявал наранените, подкрепял отслабналите.
Колкото и много овце да идвали при него, той не пренебрегвал нито една. Вземал всяка от тях в обятията си и й говорел топли, ласкави думи. Те се отпускали в присъствието му, а необикновената му любов изпълвала все повече и повече сърцата им.
Един ден зли хора дошли изневиделица и хванали добрия овчар. Приковали го на голям дървен кръст и го убили, а овцете останали сами. Те били толкова уплашени! Вкупчили се една до друга, вцепенени от страх. От дълбочините на сърцата им се изтръгвали отчаяни въздишки. Какво ще правят без своя стопанин сега?
Така опрени една до друга треперели от страх. Неусетно до ушите им започнали да достигат трептенията на медните звънчета. Постепенно те се засилвали. Стоновете на овцете започнали да утихват. Те започнали да повдигат главите си, а в очите им грейнали пламъчета на надеждата.
Овцете започнали да си спомнят думите на своя овчар и едва сега започвали да разбират какво им е говорел. Спомнили си как им е разказвал, че всичко това трябва да се случи.
Отчаянието постепенно отстъпвало място на надеждата, скръбта напускала сърцата им и те постепенно се изпълвали с радост.
И изведнъж пред очите им се появил техният добър овчар – съвсем същият, но някак си странен. Цялото му тяло блестяло в неземна светлина, а усмихнатото му лице излъчвало небесна радост:
- Не бойте се! Жив съм! Тук съм, при вас! И никой не може да ви отнеме от мен. Аз съм добрият Пастир! Който слуша гласа ми и изпълнява думите ми, ще бъде завинаги с мен!
Радостта лумнала като изгарящ огън в сърцата на овцете. А медните звънчета започнали отново да звънят. Сега техните гласове били много по-силни и по привлекателни.
Овцете изскочили навън и започнали да разнасят чудесната вест:
- Овчарят е Жив! Овчарят е Жив!
И стадото все повече растяло и укрепвало силите си.
Злите хора се разкъсвали от злоба. Те се опитвали да спрат радостните възгласи на овцете. Забранявали им да споменават името на добрия овчар, затваряли някои от тях , други убивали с камъни.
Толкова много се ядосвали, че дори ги прогонвали извън своите предели и ги изпращали по далечни места, но нищо не можело да спре песента на медните звънчета. Тя се разнасяла все по-високо и достигнала до всички земни краища.
Добрият овчар е все още Жив. И макар че засега е далече от тук, стадото Му всеки ден се умножава и става по-голямо и по-силно. Неговите овце внимават в думите му и му се покоряват.
И въпреки, че земята, по която ходят е все още суха и безводна, Добрият овчар ги води при зелени треви и при бистри води, напоява душите им, превежда ги безопасно през огън и през вода.
А гласовете на медните звънчета звучат и до днес.
Чуваш ли ги?
Ослушай се!
25. 03. 2012г.
Таня Стоянова
