Начало > Създателят на азбука

Създателят на азбука

 

24 май – денят на славянската писменост е най – красивият, най – цветния и най - живописния празник за нас. Той е придобил не само национално, но и международно значение. В този ден из цяла България се провеждат манифестации  с всеобщото участие на всички поколения, защото още от детството си всеки българин носи дълбоко в себе си почиттта към братята Кирил и Методий  - създателите на  славянската азбука.

 

В моите очи подвигът на двамата солунски братя винаги е изглеждал несъизмерим. Но работейки върху книгата си „Подарени мигове” бях шокирана, когато си спомних за едни  създатели на  друга азбука живяли векове след тях на остров Папуа, Нова Гвинея - на хиляди километри от нашите земи.

 

Това са Джон и Яни Лоурси от Холандия. Никога не съм подозирала, че Господ ще ме срещне с такива хора, затова ценя особено високо миговете прекарани с тях.

 

 Неизследимото Божие Слово казва:”Няма нищо ново под слънцето. Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! Това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас.” Еклисиаст1:10

 

Тези думи придават още по-голямо измерение на стореното от семейство Лоурси, защото в тях се съзира  мощното Божие действие, независещо от годините и времената.

 

Често си мисля, че  човешкият живот  не се измерва с годините, които човек е преживял на тази земя, а с това, което е направил за хората около себе си. То може да изглежда незначително за един, но за другия да бъде животоспасяващо. Човешката оценка по начало е много субективна и всеки вижда нещата според своята нагласа. От какъвто и ъгъл да бъде погледнато, стореното от Джон и Яни заслужава почит и възхищение. Ето защо  ми се иска повече хора да научат за  това, което двамата са направили в своя живот.

 

 С Яни съм се срещала само веднъж по време на нейното гостуване в Стара Загора, но Джон съм виждала няколко пъти. Запознахме през 1995г. Още първия път той грабна не само моето внимание, но  и вниманието на цялата аудитория. Всичките им преживявания беше онагледил с диапозитиви. Това, което ни разказваше звучеше като история от най-вълнуващ приключенски филм. Ще бъда особено щастлива, ако мога да предам правдоподобно всичко, което научихме от разказите и на двамата мисионери.

 

Джон Лоурси е бил доктор по антропология. Говорел е на 6 езика и е обучавал хора в повече от 80 държави По това време беше вече професор в Лайф Байбъл Колидж в Калифорния. Пътувал е до Израел, Гърция, Латвия, Хърватска, посетил е много исторически места, свързани както с Господ Исус Христос, така и с историята на църквата. Макар че е произхождал от християнско семейство, личното му обръщение и посвещаване на Господ става, едва когато е бил  двадесетгодишен. На 23 години решил да замине за Нова Гвинея като мисионер. Много християни са го разубеждавали да не ходи там, защото предната година четирима мисионери намерили смъртта си сред канибалите.

 

 Джон е вярвал, че отиването му в Нова Гвинея е по Божий промисъл, затова месеци наред продължил да се моли и да чака потвърждение от Бога. Молитвата му  била следната: “Господи, ако желаеш да замина, отвори ми врата, но ако не е волята Ти, затвори пътищата ми за Нова Гвинея.”

 

Един ден чул глас като от много води, който му казал: “Сине мой, Аз Съм пред тебе и зад тебе, от ляво ти и от дясно ти, Аз съм над тебе, не бой се! Тръгни и ще те пазя! Ще бъда с тебе през всичките дни на живота ти.” Отначало Джон се стъписал. Огледал се наоколо, но не видял никого. Разбрал, че това е Божият глас. Приел го като неопровержим знак, че  желанието му за мисионерство наистина е било подтикнато от Бога.

 

По това време Яни е била вече на мисионерското поле, заминала е една година преди него. По професия тя е медицинска сестра. На 16 год е повярвала в Бога. Още от най-ранна възраст нейното съкровено желание е било да служи на Бог всеотдайно и била готова да отиде навсякъде, където Той я призове. Когато пристигнала на остров Папуа тя основала първото библейско училище. През деня с каменни чукове местните жители правели лодки, но всяка вечер се събирали и говорили за Бог.

 

През август 1975 г. двамата с Джон се срещнали за първи път, а през декември на същата година се оженили. Живеели в много опасна зона на остров Папуа Нова Гвинея – сред канибалите. Но независимо че реално отвсякъде ги грозели опасности те били спокойни, защото осъзнавали, че са отговорили на Божият призив и че Бог ги е изпратил на това място. Били убедени, че щом Той ги е изпратил, ще им даде и сила да издържат на всички изпитания.

 

Целият им живот прекаран по тези земи е бил и за двамата свидетелство за Божията мощна закрила. Заедно преживели много премеждия. И така станали солта на земята и светилници в мрака на невежеството и неверието сред племето Уна за цели 14 години.

 

Гледахме островитяните от Нова Гвинея и се учудвахме колко са дребни на ръст. Очите им бяха изпълнени с ужас и страх, на ръцете си носеха гривни от лианови  стебла. От  носовете им стърчаха зъби от диви прасета.

 

Джон ни разказваше  с какво страхопочитание местните жители, обитаващи острова са ги посрещнали в началото. Мислейки ги за богове, първата им реакция била да ги омилостивят. Донесли им за храна местни специалитети – плъхове, обвити в бананови листа. После  им докарали пред палатката всички тежко болни и обречени на смърт хора от племето като жертва.

 

На диапозитивите  виждахме как целите крака на една от жените са покрити в рани. А много от тях бяха болни от струма /гуша/ в напреднала степен. Поради липса на йод, вратовете на жените бяха станали като  хомоти. Картината беше ужасяваща.  

 

Джон и Яни започнали да се грижат за тях. Молели се, започнали да ги лекуват. Учудването на островитяните било огромно, когато един по един съселяните им започнали да се завръщат при тях, но вече в далеч по-добро състояние.

 

След първите контакти, установени с племенния водач  Джон и Яни разбрали, че могат да се разхождат навсякъде из гората, но че не бива  да се докосват до посоченото им дърво, защото то подпирало небето. Същото се отнасяло и до  определен камък, който “предпазвал” земята им от потоп. От поколение на поколение между тях  се е предавала легендата за един бял човек, който ще дойде от небето и ще  ги спаси.

 

Слушайки разказа на Джон ние научихме интересни неща за племето Уна в Нова Гвинея. Те никога не са боравили с пари. За разменни средства са им служили нанизи от речни раковини, охлюви, зъби от диви животни. Палели огън по най-примитивен начин.

 

За да се сдобият с дървена пепел, която изпълнявала функцията на сол, местните жители сечели клони с листа от банани. Изкачвали се натоварени с тях  до единственото солено езеро на върха на планината и ги оставяли да се напоят със солената вода.  После ги изгаряли и така получавали скъпоценната черна сол. Наистина била скъпа в буквалния смисъл, защото за една малка торбичка черна сол всеки мъж от племето Уна  можел да си купи една съпруга или две прасета.

 

 Сечивата им били каменни брадви и мотики, ножовете от кости на птици. Стреляли с лъкове и стрели,  а самите те били канибали. Отличителният белег на много от тях са били огърлиците от човешки кости, които носели за спомен.

 

Постепенно взаимоотношенията между местните жители и семейство Лоурси все повече започнали да се  задълбочават. Използвали жестове, мимики и  други всевъзможни начини, за да  могат да се разбират.

 

Езикът  на племето Уна бил много труден, а глаголите много сложни. Джон е преминал курс по лингвистика и разбирал механизма на звукопроизношението им.

 

След дълъг и упорит труд усвоил езика им  и успял да създаде азбука. За десет години  превел всичките книги на Библията на техния език.

 

Сега 97% от местното население на Папуа Нова Гвинея е християнизирано. Трудно е човек да си представи, че е възможно едно племе канибали, човекоядци да бъде така преобразено. Наред с много други мисионери и Джон Лоурси  има  своя дял за това. Заедно със съпругата си, те не само са преобразили живота на племето Уна, но са осиновило и няколко деца, които сега продължават делото им.

 

Няколко месеца след последната ни среща научихме, че Джон е болен от рак, а много скоро след това той влезе в своята вечна почивка. До последния си дъх той е служил както на Бога, така и на хората около себе си чрез силната си вяра и радост в Господа.

 

По време на пребиваването си с Мисията в Нова Гвинея  те са създали 34 местни църкви, 16 клиники, Библейски Универсет и много библейски училища. Сега хората там ходят боси, но разнасят благата вест за спасителното дело на Исус Христос.

 

Сега Яни  е посветила живота си на безнадеждно-болни. Работи безплатно в клиника за болни от рак. Всяка сутрин от 7-12 часа тя ходи и оправя леглата на 20 пациенти в напреднал стадий на рак, моли се за тях, насърчава ги, свидетелства им за Бога, вдъхва им последна надежда  за вечен живот, чрез вяра в Господ Исус Христос и ги води към спасение.

 

Не зная дали сега в Нова Гвинея празнуват деня на своята писменост като нас, дали младото поколение на остров Папуа Нова Гвинея помни името на Джон Лоурси като Създател на тяхната азбука, но вярвам, че той е изпълнил мисията, с която Бог го е изпратил на тази земя и напълно е оправдал доверието Му.

 

Четиринадесет години от своя живот  той беше посветил на едно човекоядно племе и така стана проводник на Божиите благословения върху тези хора, за да се сбъдне Писанието, че ” ... със Своята кръв си изкупил за Бога човеци от всяко племе, език, люде и народ”, за да  стоят пред Божия престол  и да хвалят нашия Господ”.

 

Хората сред които Джон и Яни са били  мисионери, не можели нито да четат, нито да пишат. Но само за четиринадесет години тези неграмотни пигмеи от канибали са се превърнали в приветливи, образовани и интелигентни хора,  в чиито сърца злобата била изместена от любовта. Божията любов. Тези хора били спасени християни и от техните очи бликала радостта.

 

Цялата тази промяна е настъпила едва тогава, когато са престанали да служат на своите измислени божества и идоли, а са приели  Исус Христос за свой личен Спасител и Господ. А там където Господ присъства,Той обновява и променя хората.