Пътят ми към Святата земя
Дълъг е пътят ми към Святата земя и към Божия народ – Израел. Ако открехна завесата на спомените си, сигурно ще открия началото му в ония смразяващи новини за военни действия срещу новосъздадената държава Израел през юни 1967 г.
Бях млада и не познавах историята на тази държава, не знаех много за Холокоста, а още по-малко за това, че Израел е Божият избран народ по обещание. Но още тогава у мен се породи чувство на състрадателност към еврейския народ и някакво странно удовлетворение, че тази война приключи успешно само за няколко дни. Шестдневната война – това беше името, с което въпросните събития влязоха в историята на човечеството.
По-късните ми спомени ме водят до едно не твърде дълго /поради неговата кончина/, но чудесно творческо приятелство с българския поет и писател от еврейски произход Салис Таджер. Срещите ни с него и с творчеството му ще останат незабравими не само за мен, но и за голяма част от децата в детската градина, които с въодушевление научаваха наизуст стиховете му, подаряваха му свои рисунки, вдъхновени от творчеството му.
От него научих интересни неща за преживяванията на негови близки и сънародници, а и на него самия, за онова «време разделно», когато част от българските евреи се завръщаха в родината, но част от семействата им оставаха тук.
Като на киноекран протичат спомените ми от този период и пред очите ми изплуват медночервените къдрици на малката Еви и на майка й Клара,които бяха потомствени евреи. Взаимоотношенията ми с родителите на децата, които съм обучавала винаги са били сърдечни и топли, но между мен и това еврейско семейство съществуваше необяснима привързаност.
Това беше само началото на моето пътуване към хората, които по някакъв начин бяха свързани с Израел.
Повратната точка в отношението ми към този народ обаче настъпи едва, когато приех Исус Христос за мой Господ и Спасител. Започнах да чета и изследвам Библията. От нея разбрах, че Бог има специален план за този народ. Разбрах, че Евреите са Божият избран род по обещанието на Бог Отец към Авраам. Колкото по-задълбочено изследвах библейските текстове, толкова повече се запознавах с духовната история на Израелевия род, с трудностите и проблемите, които преодоляват в своето развитие като Божий народ. Заедно с това се умножаваше интереса ми, който по-късно прерастна в любов към Израел.
Бях поела ангажимент да се моля за еврейския народ и специално за пустинята Негев, за мира в Ерусалим, за християните в Израел, както и за ортодоксалните юдеи. Годините минаваха, а Бог по някакъв начин разширяваше кръгът на моите познати от еврейски произход. Така се стигна до срещата ми с Рами и Ани Бен Ари – едно очарователно семейство еврейски християни. Те ходеха в същата църква, която посещава и моята дъщеря. Изучаването на иврит беше нейна дългогодишна мечта и дълго време се бяхме молили за това.
Постепенно тази мечта започна да гори и в моето сърце, затова бяхме безкрайно удовлетворени и благодарни за курса, който Ани организира в църквата и откриването му съвпадна с гостуването ми там. Е, аз си останах с първите познания, но това разпали още повече любовта ми към еврейския народ. А дъщеря ми и до днес продължава да изучава и усъвършенства знанията си по иврит.
Дълбоко в себе си отдавна копнея да стъпя на Святата земя, да премина по местата, където е стъпвал Моят Господ и Спасител заедно със Своите ученици. Желанието ми се разпалва всеки път, когато слушам хора, които са били в Ерусалим. Със сълзи на очите съм слушам техните разкази, твърденията им, че самият въздух там е пропит с Божието присъствие.
Броят на моите еврейски приятели все повече расте и се умножава. Чрез тях се умножават и познанията ми за културата, живота и обичаите на Божият избран народ.
Рут Асса, за срещата си с която съвсем наскоро споделих в «Корените на сърцето», е една от тях. Току-що бях приключила с написването на този материал и Поли Тачева ми писа, че търси желаещи за конференцията в Ерусалим. Това беше невероятна възможност да бъдат изпълнени всичките ми копнежи да посетя Святата земя. Сърцето ми изгаряше от желание да бъда част от благословените от Господа светии, с които заедно да издигам молитвите си към Божият Престол. Молих се, плаках пред Господа и Му благодарих, че има възможност мечтите ми да се превърнат в реалност. И както Гедеон поиска Бог да му даде белег за Своето благоволение, така и аз се молих да ми даде увереност, че посещението ми в Израел е по Неговата воля.
Молих се за потвърждение по конкретен начин и отговорът дойде още същата вечер. Той не само беше категоричен и точен, но Бог ми даде да предвкуся от оная огромна радост, която получаваме в Неговото мощно присъствие.
Непосредствено след вестта за конференцията бях на евангелизация на една от дъщерните ни църкви от ромски произход.
През цялото време на подготовка за пътуването ми до Святата земя, Бог ме изгражда, изобличава ме с неизразима любов, усъвършенства моят характер.
Връхна точка на моята благодарност към Неговата щедрост предизвика видението, което Бог даде на Хелън, една от сестрите в църквата в Лос Анжелес /The church ona way/, гостуващи на нашата църква. Докато се молеха за мен, тя ме виждаше на една планинска поляна, осеяна с ароматни диви цветя с лице, огряно от Божията благодат. Виждаше как Господ Исус ми подава една кошница и ми казва, че това са Неговите дарби, които ми е дал. Казва ми да бера от тези цветя и да ги раздавам на хората. Бог наистина ми е дал много дарби и това ме прави да стоя смирено пред Него.
В момента приемах тази жена като Божий посланик. Тя не ме познаваше. Думите й дълбоко докоснаха сърцето ми и аз се молих Святия Дух да ми даде способност да ги облека в рима.
Видение
Издигаш ме високо в планината
Сред поляна с дъхав аромат.
Кошница подаваш ми в ръката,
Нежно ме обгръщаш в благодат.
Казваш ми: „О, дъще скъпоценна,
Виж благоуханните цветя!
Туй са Мойте дарове безценни –
Щедро ги дарявай на света!
На отчаяните – дай надежда!
На ранените – балсам подай!
На самотните – с любов поглеждай!
На безверниците – вяра дай!
Отвърни на просещите с милост!
Безутешните – с молитва подкрепи!
Страдащите – помажи със миро!
На изгубените – пътя покажи!
Аз ще бъда с тебе в планината,
Ще те пазя в трудности от зло,
Ще те нося на ръце. В отплата
Пръскай щедро Моята любов!
Кошницата със цветя понасям,
На крилете Си ме вдигаш Ти.
Господи, поклон Ти днес поднасям –
Мойта благодарност приеми!
Вярвам, че това послание се отнася не само за мен, а и за всички, които ще посетим Елеонския хълм от 9:00 до 21:00 на 09.09.09 г. Вярвам, че Той ще излива благодатта Си, както върху Святата земя, така и по цялото земно кълбо.
Очаквам Божиите изобилни благословения върху всички нас и се моля да бъдем едно в Господа, скрепени чрез Неговата любов. Облечени в Божията сила да носим славата Му и да завладяваме нови територии за Божието Царство. Амин!
27. 08. 2009г.
Таня Стоянова
