Априлско


Слънцето с горещите си длани
нежно по косите ме погали
и по перлите на росните поляни
мигом златни пламъци разпали.
 
С вятъра потеглих в колесница
и понесохме се двама през гората,
а окъпани и с блеснали ресници
весело ни кимаха цветята.
 
И пристъпва пролетта чевръсто,
а под звуците на песен птича
пак април тъче килими пъстри,
във изящество дърветата облича.
 
Гмуркаме се в светлина и радост
във възторг пред Бог на чудесата, 
Който озари с любов и благост
и творенията,  и сърцата.

Таня Стоянова