Корените на сърцето


Най-после  срещата ми с Рут Асса се осъществи. Тя ме привличаше не само заради името, което носеше и което беше пуснало дълбоки корени в сърцето ми. С това име ме свързват много вълнуващи преживявания в един от най–успешните и продуктивни етапи в моя християнски живот. То ми напомня за една от най-любимите ми книги в Библията – „Рут”. Много  пъти съм я препрочитала  и  винаги съм се възхищавала на героинята заради нейната вярност, за дълбоката й привързаност към свекърва й. Но истинската Рут привлече вниманието ми с това, че живее в Израел, а съпругът й Хаим Асса е от еврейски произход.


Признавам си, че имам слабост към еврейския народ. По много причини. От една страна, защото това e Божият избран народ, от друга, по тази земя е ходил и вършил чудесата Си  моят Господ и Спасител Исус Христос.


Освен това през целия си християнски живот се моля за този народ и тази земя и сега не исках да пропусна възможността да се срещна с жената, която също е ходила по нея.


Три седмици с вълнение очаквах тази възможност и най-после Бог ми я даде. Една неделна сутрин Рут излезе  пред амвона в църквата и  ни поздрави с две еврейски песни. Докато тя пееше, един от разпоредителите и член на молитвената ни група се обърна към мен с думите: „Нали се молеше Бог да изпрати някого от Израел, за да ни насърчи? Виж колко е верен Бог!”


Бях забравила, че съм се молила с такава молитва. Казах му го, а той ми отговори: „Ти си забравила, но аз си спомням много добре.”


Наистина не си спомням, но това стимулира още повече желанието ми да се срещна с Рут. Бях изпълнена с много въпроси, а вярвах, че тя е пълна с впечатления от Святата земя. Ето защо след Богуслужението побързах да се срещна с нея. Графикът й беше много наситен, но въпреки това, тя се съгласи да  поговорим.


Всичко стана съвсем непринудено. Попитах я  за детството й, знаейки, че е преминало в една система, когато християните  от евангелските среди са били преследвани, а тя е дъщеря на християни с емблематично име в Стара Загора. Баща й п-р Петър Гостиловски е бил преследван, репресиран и интерниран по „политически причини”, заради дълбоката си вяра в Бога и заради евангелизаторската си дейност.


Рут още в началото разсея моите очаквания с думите: „Никой не ме е гонил за това, че съм дъщеря на вярващи родители. Майка ми работеше като архитектурен техник, а баща ми беше геодезист – картограф.”


Рут  е  единствено дете. Като малка често е боледувала  и родителите й са полагали големи  грижи за нея. Това е било причина майка й да крие всичките страдания и трудности, през които са минавали като християни по онова време.


 - Баща ми беше много добър и чувствителен човек, а майка ми – много инициативна и борбена жена – спомня си Рут.  Комунистите са хора като нас, системата беше гнила... На баща ми едно нещо му беше много мъчно, че никога не се е занимавал с политика, не  беше вземал долар в ръцете си, а го третираха като политически затворник. Много четеше. Почти цялото си свободно време прекарваше над Божието Слово. Четеше, размишляваше и отделяше много време, за да се самообразова. Владееше писмено английски език. Всички му се чудеха – не можеше да говори, но четеше и перфектно превеждаше от английски различни статии на християнска тематика.


В последните две години преди да постъпи в училище, Рут също  е изучавала английски език в алианса.


По странностите на живота или по-точно по Божий промисъл, от тези детски години датира и запознанството им с Хаим Асса, който посещава школата по немски език там. И така съдбите им се преплитат още от най-ранна детска възраст.


Невероятни понякога изглеждат пътищата на Господа, както и невероятно е родословието на Хаим Асса. Майка му има гръцки произход, а баща му е испански евреин. Половината от рода им  са придошли в България, а половината са в Израел.


Преди 12 години Рут и Хаим заедно с двете си деца също се заселили в Тел Авив.


 - Оставихме всичко, което имахме тук – и близките и приятелите, и заминахме – сякаш със съжаление добавя Рут.


После синът им, закърмен с любовта към родното място и към музиката, се завръща. Оженва се и тук му се раждат двете дъщерички.


Рут отваря с вълнение чантата си и ми подава няколко снимки. Разглеждам ги една по една. Виждам познати и непознати  лица – сина, снахата, дъщерята и зетя, достолепната й майка и приятелки, които са й гостували в Израел.


Виждам и прекрасните й внуци – три момиченца и едно момченце. От две снимки с голям формат се усмихват очарователни „принцеси”, облечени в красиви фиерични рокли, с корони на главите.


 - Те са моето богатство. Заради тях изминавам хилядите километри. През есента  моите „болярки” ще тръгват на училище. Така ги наричам, нали сме от Търновския край -– усмихва се с умиление Рут – тук са на празник в детската градина.


За миг тя се замисля и добавя:


 - Може да стигнем различни кътчета по земята, но Бог е отредил всеки от нас да се роди на точно определено място, където за първи път е изплакал, където е закърмен. Затова винаги, когато имам възможност се връщам в родното си гнездо – като птиците.


През останалото време живея в място, където се кръстосват три религии – юдаизмът, християнството и мюсюлманството.


Разбрала за интереса ми към еврейския народ, Рут ми разказа много неща за „датимите” – ортодоксалните евреи.


- Това, което съм разбрала, живеейки в тази страна е, че Бог е един и има много имена. – добавя тя.  Всички Му се покланят по свой, собствен начин, но не всички признават Неговия Съвършен Единороден  Син, който жертва Себе Си за цялото човечество. Това особено важи за еврейския народ. Те все още очакват да дойде техния Месия и Спасител /Йешуа Мешиях/, а не вярват, че вече е дошъл и то преди повече от 2000 години.


Слушах Рут, а си спомних думите на Господ Исус Христос, изречени в отговор на един от учениците Му – Тома: „Аз съм Пътят, и Истината, и Животът. Никой не дохожда при Отца Ми, освен чрез Мене. Ако бяхте повярвали в Мене, бихте познали и Отца Ми.” Йоан 14:6-7


Дълбоко в сърцето си почувствах състрадание към ортодоксалните евреи и се молех Бог да отвори духовните им очи, за да познаят Исус Христос като свой Господ и Спасител.  Да разберат, че единствено чрез вяра в Него можем да опознаем Бог Отец  и да имаме мир с Него. Доверявайки се на Исус, влизаме в ново отношение на синовност с Бог Отец, заживяваме в Неговата свобода. А посветим ли се на Бог, вярвайки в Исус, готови сме да Му служим, чрез силата на Святия Дух – давайки  от времето, силите и способностите си.

Тогава с лекота започваме да служим и на другите около нас.


- Точно от тук идва и огромната отговорност на нас, християните – прекъсна мислите ми Рут – да споделяме вярата си в Божия Син  с тези, които не познават Исус и с тези, които не искат да чуят за Него.


Когато изпаднем в нужда, в изпитание, в криза ще стоим в увереност, защото ще сме сигурни, че Бог се грижи за нас. Нали преди възнесението Си Исус каза на всички: „Даде ми се всяка власт, както на небето, така и на земята. Аз съм с вас през всичките дни до свършването на века /света/”. Матей 28:18-20. Бог е верен на Своите обещания винаги.


Още дълго разговаряхме с Рут. След нашата среща в мен остана усещане за вярност, за дълбока привързаност не само  помежду ни. В мен остана убеждението за дълбока привързаност към семейството и рода, към близките ни, към Божието семейство и най-вече към Бог, към Господ Исус Христос – крайъгълния камък, Канарата в която дълбоко са вплетени корените на сърцето – на нейното и на моето сърце.


И отново се замислих за името й. На еврейски език „Рут” означава „приятелство”. А приятелството включва пълно доверие, вярност, посвещение.


До нови срещи, Рут!  Бъди благословена!


Таня Стоянова

12 Юли 2009 г.