Утро в Добромирка
Копнеех да
видя раждането на утрото. Събудих се рано и надникнах през прозореца. На небето
примигваха последните звезди. Малки, почти неуловими облачета
се надпреварваха по своите пътечки и постепенно сменяха одеждите си от
синьо в разовато. Побързах да изляза. През вчерашния ден се бях опитала да
уловя края на изгрева, но облаците така бяха покрили небето, че едва долових
някакво сияние зад протънялата им дреха.
Отворих прозореца на третия етаж, откъдето можех да наблюдавам. Над хоризонта
вече се очертаваше златистото зарево на изгрева. Иззад върховете на брезите се
прокрадваха първите отблясъци.
Като ловец из засада търпеливо очаквах да се появи обектът на моето внимание,
за да го запечатам в обектива на фотоапарата си.
Изведнъж малко над хоризонта проблясна златиста нишка. Бързо удължаващата се
линия очертаваше коридора на подранил самолет, който се беше отправил на
юг.
Картината пред очите ми се очертаваше все по-красива. Слънцето все още се
бавеше да се покаже на хоризонта, но заревото ставаше все по-голямо и по-ярко.
Направих няколко снимки от тук, но ми хрумна, че бих могла да намеря
по-подходящо място, за да уловя изгрева. Излязох от сградата, минах покрай нея
и се изкачих на високото.
Оттук картината изглеждаше много по-мащабна. И тъкмо се зарадвах, че ще станат
хубави снимки, фотоапаратът ми отказа да работи.
Е, поне ще мога да се насладя на изгрева – бързо успокоих сама себе си.
Клоните на боровете около мен се полюляваха нежно и шумоляха, сякаш прошепваха
гальовни думи на изгряващото слънце. Славеите и врабчетата се надпреварваха да
приветстват новия ден. Ту от единия, ту от другия край на селото се чуваше
кукуригане на петел, от време на време им пригласяше пуяк. От някъде долетя и
лай на куче.
Къщата до мен цялата засия от топлата ласка на слънцето. То се издигаше все по
смело, пробивайки с лъчите си облаците, които се мъчеха да го затулят. Повя
хладен утринен вятър. Изведнъж точно над главата ми се извиси хор на
врабчетата. Те сякаш умоляваха слънцето:
- Не се скривай, молим те! Цяла нощ сме те чакали.
Утрото над Добромирка бавно настъпваше.
09.04.2011 г.
Таня Стоянова.
