Ерусалим – сърцето на земята
Начало > С любов към ИЗРАЕЛ > Ерусалим – сърцето на земята

Ерусалим – сърцето на земята

 

/размисли от едно пътуване/

 

Изминаха два месеца от дните, в които се проведе Международната пророческа конференция в Ерусалим, а аз все още не съм написала нищо за нея. Така е, защото впечатленията от пътуването ми в Израел бяха толкова многопосочни и разнообразни, че ми трябваше време  да ги осмисля.

 

Ерусалим – първото нещо, което не мога да забравя и все още виждам в сънищата си.

Ерусалим – бялата  птица!

Ерусалим – вечният град.

Ерусалим – сърцето на земята.

 

Влезеш ли веднъж между стените на Ерусалим, оставаш завинаги свързан с него. Може да пребродиш цялото земно кълбо, но сърцето ще те тегли все натам.

 

Не напразно пророк Исая така  категорично заявява: „Заради Сион няма да млъкна и заради Ерусалим няма да престана, догдето не се яви правдата му като сияние и спасението му като запалено светило.”  (Исая 62:1).

 

Ерусалим – град на  мир, в който  се стичат хора, буквално от всички краища на земята.

 

Влизайки в столовата на хотел „Ерусалим гейт”, в който бяхме настанени, виждахме толкова различни физиономии и цветове на кожата, колкото човек едва ли може да си представи. Само в нашата група имаше представители на 29 нации: България, Гърция, Турция, Румъния, Белгия, Норвегия, Франция, Италия, Кипър, Карибите, Гана, Индонезия, Нигерия, Филипините, Швейцария, Израел, САЩ, Англия, Китай, Нова Зеландия, Австралия и др. И това е само една малка част от ежедневния поток от хора, частица от голямото разнообразие на венецът на Божието творение.

 

В Ерусалим можеш да осъзнаеш верността на Бога, да видиш изпълнено обещанието  Му към Авраам, написано в книгата Битие 15:5 „Погледни сега небето и изброй звездите, ако можеш ги изброи. Толкова ще бъде твоето  потомство.”

 

Наистина Ерусалим е люлката на народите, кръстовището, където се пресичат трите основни религии: Юдаизмът, християнството и мюсюлманството. Всички, които изповядват тези религии почитат патриарха Авраам и го признават за „баща на вярата”.

 

Разхождайки се по улиците на Ерусалим близо до Яфа гейт – западната порта видяхме стенопис: цвете с три листа и с голяма тичинка. Върху нея с  детски почерк беше написано ЕРусалим. Върху трите листенца, които обграждаха тичинката беше написано Европа, азия и африка. Рисунката изглеждаше детска, но посланието, скрито в нея беше послание на мъдрец.

 

Ерусалим е центърът  не само между трите континента, а на цялата земя. Безброй пътища като артерии свързват с Ерусалим и най-отдалечените кътчета на света, това, което се случва в него се отразява върху живота на цялата световна общественост.

 

До преди няколко години  новините по радиото и телевизията непрекъснато ни информираха за терористични актове на територията на Ерусалим, при които невинни жертви ставаха и възрастни, и деца. За щастие, през последните две години  няма нито един атентат. Това се дължи до голяма степен на молитвите на християните по цялата земя.  Слава на  Господа!

 

Божието Слово ни призовава да се молим за мира  в Ерусалим. От няколко години в Ерусалим има хора, които се молят по 24 часа в денонощието и по седем денонощия в седмицата. Нека продължаваме да се молим според Божието Слово, изречено чрез Пророк Исая: „На стените ти, Ерусалиме, поставих стражи, които никога няма да мълчат, ни денем, ни нощем. Вие, които припомняте на Господа не замълчавайте и не Му давайте почивка, догдето не го направи похвален по земята.” (Исая 62:6-7).

 

Евреите все още очакват своя Месия. Повечето от тях не вярват, че Исус Христос е техният Господ и Спасител – Йешуа Ха-Машиях. Но има вече много месиански евреи, които работят неуморно на Божията нива и разнасят благата вест на своите сънародници и съграждани. Нека ги подкрепяме в молитвите си!

  

Второто нещо, което впечатли не само мен, но и всички с които пътувахме беше, че евреите наистина са благословени от Бога, както сам Той е заявил: „А на вас съм казал: Вие ще наследите земята им и Аз ще я дам на вас за притежание, земя, гдето текат мляко и мед. Аз съм Господ, вашият Бог, Който ви отделя от племената... И бъдете святи за Мен, защото Аз, Йеова съм Свят и ви отделих от племената, за да бъдетеМои” (Левит 20: 24, 26).

 

Това, че евреите са Божият избран народ, става очевидно за всеки турист още, когато премине от арабската в израелската част на Ерусалим. Един и същи град, а там, където живеят араби, навсякъде цари камънак и пустош. Единствената растителност, която виждаш, са тръните и бодилите. А минеш ли в еврейска територия, всичко е потънало в зеленина и пъстроцветна красота. Тук може да се види разликата в отношението на едните и другите обитатели към заобикалящата ги среда.

 

Като истински стопани, с много любов, трудолюбие и мъдрост, евреите са превърнали пустинята в градина. В скалите покрай пътищата с красиво очертана маркировка може да се видят изкопани тераси върху които грижливи ръце са струпали пръст и са посадили маслинени фиданки. С помощта на капковото напояване, под палещите лъчи на слънцето те отглеждат цялата  тази растителност.

 

В Святата земя осъзнах още повече значимостта и живототворящата сила на водата. Докато кръстосвахме почти целият Израел от Тел Авив до Мъртво море, от крепостта Масада до Галилейското езеро, наблюдавахме обширни плантации от палмови, бананови,  мангови и лозови насаждения, както и оскъдната пустинна растителност на резервата Енгади, „лунните пейзажи” под Масада, почувствахме как се оцелява под 45 градусови температури и палещите лъчи на слъцето, натъкнахме се на пясъчна буря и опустошителен вятър. Научихме, че когато завалят дъждовете, по урвите и дефилетата се образуват буйни водни потоци, които завличат със себе си едри камъни и крият големи опасности за туристите и местните жители.

 

Откакто съм се върнала от Израел, всеки ден се моля да осъзнаваме и оценяме това, което Бог е дал на нас, българите: умерения климат, горите и планините, реките и езерата, въздуха и водата, а и  да ги опазваме.

 

Много пъти бях слушала от мои познати за преживяванията, които са изпитвали, минавайки по светите места в Ерусалим. Повлияна от разказите им, и аз очаквах да стана свидетел на някакви свръхестествени проявления, свързани с последните преживявания на Исус Христос в земния Му живот. Но това не се случи. Ето защо съм благодарна на един мой познат свещеник за думите, които ми каза преди да замина: „Освободи се от всякакви чувства и емоции! Опитай се чрез духа си да проумееш всичко, което се е случило и причините за това.” Стараех се да изпълня съветите му, но преживях неща, които ме караха да се замисля дълбоко.

 

Докато вървяхме към Гетсимания, към Голгота или към гроба на Исус, аз се молех и размишлявах върху събитията, описани в четирите Евангелия – на Матей, Марко, Лука и Йоан. Усещах Божието присъствие и помазанието на Святия Дух. Стигнехме ли до определеното място обаче, сякаш всичко това изчезваше. Всеки от групата бързаше да се докосне до мястото, да си направи снимки за спомен, слушахме беседите, вълнувахме се, но усещането на Божието присъствие го нямаше.

 

Мислех, че само при мен е така. Започнах да се покайвам и да питам: „Господи, толкова ли съм грешна, че точно тук, където си стоял, където си страдал,  не Те усещам до себе си? Моля Те, прости ми, ако съм Ти съгрешила с нещо!” Щом излезехме, отново усещах присъствието на Бог, Неговата близост. И помазанието отново слизаше.

 

Влязохме в една католическа църква с невероятна акустика. Започнахме да пеем, да хвалим Господа и да Му се покланяме всеотдайно, с дълбочината на сърцата си... Беше несравнимо усещане. Никога не бях се покланяла така дълбоко, както на Галилейското езеро и в тази църква. Толкова вълнуващо беше това преживяване, че дори сега, когато разказвам за него, чувствам помазанието на Бог. Същото се повтори и в „горницата”, където е била тайната вечеря.

 

Постепенно осъзнах причината. Навсякъде, където ходехме екскурзоводите ни обясняваха, че всички тези места, свързани с преживяванията на Господ Исус Христос са предполагаеми. Никой не знае точното място, където са се случвали събитията, с изключение на „горницата”. Всъщност, истинският отговор беше написан на вратата на гробницата: „Няма Го тука, но Той възкръсна!” Това е ИСТИНАТА: Бог е жив, реален, Вечносъществуващ. Той не се променя. Не иска да се покланяме на места, хора, събития, а на Него – Живия Бог. Той е Дух и ние общуваме с Него именно чрез нашия дух, чрез вътрешния ни, духовния човек.

 

Бог се радва на личните ни взаимоотношения, когато Го търсим искрено, дълбоко, не с емоциите си и не с чувствата си. Той живее в сърцата ни само ако сме го поканили, ако сме го приели за Свой Господ и Спасител, ако вярваме, че е умрял за греховете ни, за да ни осигури достъп до  нашия Небесен Баща.

 

Бог е винаги с нас заради Своята неизразима любов, толкова силна, че пожертва Сина Си за теб и за мен. Той е навсякъде, където Го търсят, където Го хвалят и Му се покланят. Той обитава в нас и ние сме в Него. Тези и още много неща ми разкри Бог по време на конференцията и на пътуването ми по Святата земя, за които искам да разкажа.

 

07.11.2009 г.

Таня Стоянова




Последна промяна:
September 22. 2016 13:04:18