Съпругата на пастора

Никога не бях се питала за трудностите, през които преминава една пасторска съпруга. Не бях се замисляла за цената, която трябва  тя да плати, бивайки неотменен помощник и верен другар.

Често съм си мислила, че няма по-прекрасно от това съпругът ти да бъде вярващ, че е истинско щастие да си жена на пастор. Откакто съм повярвала и преоткрила Бога първостепенна мечта за мен е било да бъдем с моя съпруг едно в Господа. А колко повече, ако можем заедно да Му служим. Сигурно има и други, които мечтаят за това.

В действителност животът на една пасторска съпруга не е това, което изглежда отвън. Говорила съм с много пасторски жени. Но наскоро погледнах от друг ъгъл на тяхното служение. Трябва да имаш голяма благодат от Бога, за да бъдеш пасторска съпруга, за да можеш да понасяш тежкото й бреме. Да подкрепяш съпруга си в отговорната му работа, защото си осъзнала, че най-трудно  е да се работи с хора, независимо от това, че са християни. Всъщност хората в църквата имат голямо очакване от съпругата на пастора, а понякога тя е толкова крехка  и чувствителна  - като всички жени.

Нейното служение  би могло да се сравни с раждането. Понякога то носи много болка и изисква твърде висока цена, но  същевременно носи  много радост и удовлетворение. Свързано е с много безсънни нощи, с отговорности, търсения, молитви.

Пасторската съпруга е като майка за цялата църква. Радва се за всеки успех, но более и за всеки един проблем в църквата. Не рядко в хората се промъкват негативни настроения, недоволство и неправилни изповеди по отношение на ръководенето.

Обикновено те имат много по-големи очаквания от пастора, но не могат да отидат и да му го кажат директно. В такива случай буферът се оказва съпругата. Налага се тя да поеме ударите, за да предпази съпруга си от всякакви болки и негативи и то в моменти, когато  самата тя има нужда да бъде подкрепена и опазена.

И това е най-малкото, което може да се каже...  Понякога тя се чувства много самотна.Често се оказва, че няма на кого да излее болката си, особено, ако съпругът й е ангажиран да обмисля важни въпроси относно своите отговорности.

С особено вълнение се връщам към тези мои мисли след обаждането на Милка, съпругата на пастора на Евангелската църква в Горна Оряховица Христо Благинов. Повече от дванадесет години всеки ден, освен всичките си задължения, като пастирска съпруга, тя е трябвало да се грижи  за своята майка – трудно подвижна заради прекараните инсулти.

Независимо от това, че е била затворена между  стените на жилището, Милка  води и служението със жените, и посреща гостите в църквата и още много други задължения, които носи върху крехките си плещи. Страдала е, гледайки физическото безсилие на своята майка, но сега с още по-голяма мъка Милка ми съобщаваше, че я е загубила.

Убедена съм, че леля Петранка Алексиева – жената, която бях нарекла „Живата история” на Горнооряховската църква сега е на най-хубавото място, при Господа. И Милка знае това, но болката от физическата й загуба е голяма. Затова се нуждае от молитвената подкрепа на жените от нейната църква и не само на тях.

Всъщност, мислейки за Милка съм убедена, че  всяка пасторска съпруга се нуждае много от ходатайствените молитви на своите сестри. Логично е.

Колкото духовната позиция на човек е по-висока,  на толкова по-силни бури и ветрове е изложен. А атаките към пастoрската съпруга, както и към пастора са много по-силни, затова цялата църква трябва да носи отговорността и да се моли за тях.