Святият Дух – Помощник и Приятел

От момента, в който приех Исус Христос за свой Спасител и Господ, особено в най-трудните моменти от моя живот,  Святият Дух  винаги е бил най-добрият ми  Помощник и Приятел. Водел ме е по един неповторим, специфичен начин.

 

Като Личност, Святия Дух започна да ме вълнува още от първия ден на християнския ми живот. Както всеки новоповярвал християнин, и аз усещах присъствието Му.

 

Усещах Го по различни начини. Най-напред като един коректор, поправител. Спомням си, че много често, когато направех нещо нередно, „лампичката” в мен светваше. А когато започнех да се моля за нечия болка или здравословен проблем,  усещах присъствието Му, ту като сила, която ме изпълва, ту като лек, нежен полъх.       

С времето започнах  да опознавам Святия Дух, да научавам повече за Неговата Личност. С всеки ден знанията ми се обогатяваха и постепенно в моят ум се изграждаше една по-цялостна представа за Него.

 

 Прочетох внимателно книгите на Кетрин Кулман и Бени Хин за техните взаимоотношения със Святия Дух. Също и „Аллах – моят Отец”. Главната героиня и автор на тази изключителна книга описва обръщението си от мюсюлманската вяра към християнството, както и подкрепата на Святия дух в този труден за нея период. Всичко това ме подтикваше да се стремя  още повече да вниквам в Неговия характер.

 

Личните взаимоотношения със Святия Дух са нещо неописуемо и нито една книга не може да опише действителните преживявания с Него. Единствено чрез дълбоко потапяне в Неговото присъствие, чрез личното си приближаване и общуване, човек може да почувства осезателно Неговата нежност и любов.  

 

Още в началото копнеех да получа кръщение в Святия Дух. Бог изпълни този мой копнеж, но предварително ми даде да предвкуся голямата радост. 

 

Докато разговаряхме с две съседки пред входа, до нас се спря една сестра в Господа. Още докато се поздравявахме, тя се изпълни със Святия Дух и започна да говори на някакъв странен език. Поток от непознати думи се изливаше от устата й. Бях много развълнувана и не откъсвах очи от нея.  По това време аз все още не бях получила този дар. Слушах я как говори и се радвах. След малко тя започна да говори на български език и каза:

 

- Голяма радост, голяма радост те очаква, дъще моя...

 

Тогава не знаех, че думите на Мария са били послание за мен. Едва дочаках да вляза в асансьора и извиках: „Слава! Слава на Тебе, Господи, Боже мой!” Заедно с тези  думи, усетих Божието присъствие и  започнах да славя Бога с неописуема радост. Неочаквано в ума ми нахлу непозната дума – „прайс”. Звучеше в ушите ми, като рефрен от някаква песен. Не можех да спра да Го хваля. Чувствах силното присъствие на Божия Дух, а радостта продължаваше да изпълва сърцето ми.

 

Три дни след тази случка думите на Мария се изпълниха. Беше незабравим за мен ден – 19 юли 1992 г. По време на молитвата в църквата, Бог ме кръсти в Святия Дух и ме направи свидетел за Господ Исус Христос. Тогава не знаех, че думата „price” {prais}, означава цена; ценя; оценявам.

 

Наистина високо оценявам безграничната Божия любов и благодат. Оценявам Неговата милост и грижите Му, както за самата мен, така и за всички хора, с които ме е свързал по един или друг начин. Радвам се и съм благодарна, за дарбите на Святия Дух, за присъствието Му в моя живот. Благодарна съм за способността, която Бог ми е дал да споделям и с другите това, което Господ Исус Христос е направил за мен на кръста на Голгота. Благодарна съм за радостта от спасението, която извира от дълбочината на сърцето ми.

 

Дори не знам с каква дума да назова онази благодарност и почит към Личността на Святия Дух; онова чувство на  пълно доверяване; онази пълна зависимост, осъзнаване, да си изцяло в ръцете Му и да се чувстваш  сигурен в присъствието Му. Чувствам Го толкова осезателно до себе си, особено в екстремни ситуации.

 

Но колкото и да изброявам придобивките, които получаваме чрез кръщението в Святия Дух, ние не можем да разберем напълно „чудесните дела на Съвършения в знание”, както се казва в Божието Слово.

 

Святият Дух е истинска, реална Личност. Колкото по-често разговаряме с Него и Го опознаваме, толкова повече Го обикваме и чувстваме необходимостта от Неговото присъствие в нашия живот.


Таня Стоянова