Вземам бележник и молив в ръцете
и порив на чувства прелива във мен.
Думите тръгват сами от сърцето -
Теб да възпеят и новия ден.
Така си създал човека, о, Боже,
с копнеж да твори, от любов засиял,
да дава, да ражда, да бди, да може,
да пее, както до днес не е пял.
Господи, дай ми сърце благодарно
да отдавам слава на Теб за това!
Дай ми смирен дух, покорство и вярност,
жажда – да пия от Твойте слова!
15.06.2010 г.
Таня Стоянова