Надежда в самотата
Начало > СТИХОВЕ от Таня Стоянова > Надежда в самотата

Надежда в самотата

 

Разделям се с последната надежда,

За топло лято и за слънчев ден ...

Пред мен тъга и пустота безбрежна,

Изпълнени с умора дни - след мен.

 

А тъй е пусто и безлюдно тука,

Заключени са всичките сърца.

С безгласен вик зова и силно чукам -

Да се открехне нечия врата.

 

Но страшно пусто е. Изглежда мъртъв,

От  приказка вълшебна  този кът.

Сърцето ми раздира страшна мъка,

Но как през нея да намеря път!

 

И тръгвам пак с надежда – в кръв и рани,

Да търся животворната вода,

Та чудото дано, дано да стане

И мъртвите сърца да се спасят.





Последна промяна:
September 22. 2016 13:04:18