Тече поредната, безсънна нощ...
Градът под мене уморено спи.
Разсича тишината, като с нож,
Ревът на таксиметрови коли.
Тактуват уличните светлини,
Под звуците на щурчовият хор.
Премигват нежно ярките звезди
Осеяли небесния простор…
С възхита вдишвам тази красота,
Изпълнила среднощния покой...
И аз безмълвно Ти благодаря,
Покланям се на Тебе, Боже мой!