Начало > Отношението ни към насилието Отношението ни към насилието
Един баща беше изнасилил дъщеря си, тълкувайки извратено цитат от Библията: „Само трудящият се земеделец трябва пръв да вкуси от плодовете.” II Тим. 2:6. Момичето беше моя съученичка. Бяхме ученици в девети клас. Този човек беше осъден и поставен зад решетките на затвора, но душата на дъщеря му беше опустошена за цял живот. Тогава не познавах Божието Слово, но запомних цитата от посланието на апостол Павел до Тимотей.
Когато чух историята на съученичката ми, с ужас си помислих: “Каква извратена логика на баща! Отгледал едно прекрасно момиче, вероятно с любов – като родител. Точно, когато е започнало да се оформя като пъпка на красиво цвете, той с похотливия си поглед, с грубите си ръце и с нечовешките си страсти не само го е откъснал, но и смазал.”
И най-съвършеното нещо, попаднало в лоши ръце, може да се превърне в оръжие за насилие, за унищожаване, за убиване.
Насилието е старо, колкото е старо и човечеството. Постъпката на Каин е достатъчно показателна. Но то е страшен бич и за нашето съвремие. Има много измерения и се проявява под най-различни форми – насилие на улицата, в училище, на работното място, в семейството...
Насилието се изразява в действия, целящи влияние върху някого от позиция на силата. То е следствие на съвкупност от грешки във възпитанието. Обикновено насилници стават такива, които в детството си също са претърпели насилие. Хора – наранени, слабохарактерни, които страдат от липса на здрав разум и самоконтрол.
Разновидностите на насилието обхващат много широк спектър. Наред с всички други видове, нерядко в семейството се среща и едно на пръв поглед невинно поведение, но което може да доведе до необратими последици, като тази в живота на моята съученичка. То може да бъде предизвикано от неконтролируемата, прекалената бащинска любов. Може да започне с прегръдките и целувките на любящия баща към малката дъщеричка, чиито бузки сякаш сами му казват: „Целуни ме!” И той обгражда детето си с голяма нежност и любов.
До тук всичко е прекрасно. Но с прекрачването прага на тийнейджърската възраст, момичето започва да чувства в себе си първите признаци на половото съзряване и на сексуалността. Започва да изпитва неудобство от ласките на баща си. Отначало то ги понася търпеливо. Но постепенно у него започва да се поражда неприязън, понякога прерастваща в отвращение от физическата му близост. И започва да се противопоставя на тази задушаваща любов.
Реакциите на подрастващото момиче могат да породят у бащата чувство на отхвърленост, недоволство, гняв, стремеж за запазване на бащиния авторитет. Може да предизвика раздразнение от непокорството, от бунта и неподчинението на дъщерята. Всичко това може да бъде породено от едно неправилно разбиране на бащинската любов.
Когато тя премине мярката, може да доведе до нарушаване на взаимоотношенията между бащата и дъщерята. Нещата може да се развият и да стигнат по-далече. Има опасност между тях да се появи процес на отчуждение, който да донесе поражение върху живота и на двамата. И тогава ще има нужда от свръхестествена, Божествена простителност, за да могат взаимоотношенията им да се възстановят и да придобият вид на искрени взаимоотношения между баща и дъщеря.
За да се избегне такава ситуация, бащите на тийнейджърите трябва да бъдат особено внимателни в своето поведение към подрастващите си дъщери и синове. Да приемат факта, че макар винаги да си остане „малкото момиченце” и „принцеската на татко”, с навлизането в тийнейджърската възраст, неговата дъщеря по-скоро се чувства жена, отколкото дете. Далеч по-добре ще бъде, ако се замислят над отговорността и възможностите, които Бог им е дал да подкрепят децата си. Да им помогнат в най-трудния период от живота им да изградят правилен модел на поведение – на сина – като пример за подражание, а на дъщерята като образец за бъдещ съпруг.
За съжаление в нашата страна все още няма училище за бащи. Единственото такова се явява семейството. Обикновено младите родители или прилагат модела на своите майки и бащи, или правят точно обратното – понесли болката от техните грешки, правят усилие да предпазят децата си от своите преживявания.
Няма идеални родители на земята. Единственият, всеотдаен, праведен, вседостатъчен и любящ баща е Небесният ни Баща. Той вижда всичко, което се случва в нашия живот.
Това е най-голямата привилегия, която можем да имаме тук на земята, да знаем, че по всяко време можем да се обърнем към Него и да сме сигурни, че Той винаги е готов да ни помогне. Стига само да Му се доверим.
Не само това, но Бог е отредил около нас да има и други хора, на които бихме могли да се доверим. Това са мама, баба, най-близката приятелка, любимата учителка. Много искам да кажа на момичетата – читателки на тази страница следното:
Мило момиче, ако ти си преживяла в по-малка или в по-голяма степен нещо подобно на това, което прочете, не се отчайвай! Вместо да таиш в себе си срама, болката, безсилието да се справиш с проблема, по-добре сподели! Най-напред с Бог. Той непременно ще ти изпрати човек, на когото да се довериш. Помни, че никога не си сама! Винаги има Един, Който иска да ти помогне. Той те чака само да се обърнеш към Него.
Независимо колко голям изглежда твоят проблем, независимо колко дълго продължава, с Господ Исус Христос той винаги може да бъде отстранен!
