Не аз, а Божията благодат в мен

 

                                                              Благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с вашия дух.” Гал. 5:18

 

Тези думи звучат в сърцето ми години наред. И винаги те са свързани с Божиято присъствие в нашия живот. Нося ги дълго време в себе си, но чувствам как напират отвътре, за да излязат. Както пеперудата не може повече да се  задържа в пашкула си и  както извор, който избликва и потича, за да напои земята около себе си.

Не знам дали всички биха ме разбрали, но съм сигурна в това, че тези, които са се посветили да  служат на Бога, знаят за какво се отнасят думите: “Не аз, а Божията благодат в мен.” I Кор. 15:10

Повод за написването на този материал са думите на една моя колежка, с която не бяхме се виждали много години.

Удивителното в нашата среща беше нейната първоначална  реакция и думите, които я последваха:

- О,о, колко се радвам, че те виждам! Цели 13 години съм копняла да те срещна. Спомняш ли си, когато се видяхме пред църквата? Тогава  ти ми каза нещо, което никога няма да забравя.

Така тя ме върна всичките тези години назад... Бях новоповярвала от една година и буквално плувах в Божията благодат и милост. Току-що беше приключило богослужението в църквата. На излизане се видяхме с нея на улицата. В процеса на разговора й казах, че Господ е готов да прости греховете на всеки от нас, ако Го потърсим, но много важно е после и ние  самите да си простим...

С нея се познаваме от  много години. Бяхме състудентки. Тя работеше в една от елитните градини. Беше сред най-добрите учителки в града. Прекрасен човек и педагог. След пенсионирането си заминаха заедно със съпруга си далече от Стара Загора по здравословни причини.

В момента беше на  лечение в едно от отделенията на болницата, където бях придружителка на моя съпруг.

През сълзи на очи тя ми разказа  за трудното си детство.  Повярвала в Бог, но често се обвинявала и мислела, че не е достойна за Неговата любов. Имало в живота й хора, на които й било трудно да прости, но най-трудно й било да прости на себе си. След онези мои думи била сигурна, че знам нещо, което може да я освободи от това чувство за вина. Затова толкова много искала да ме види...

Слушах думите й със затаен дъх. Чувствах Божието сърце, изпълнено с любов и състрадание към тази жена и дълбоко в себе си се молех за нея.

Божието Слово е пълно с обещания за  безусловната любов на Бог.

Цитат след цитат изплуваха в ума ми и й показваха колко е скъпоценна в очите на Господа. Започнах да й обяснявам, че  Бог е любящ Баща, както за мен, така и за нея, защото Словото Му казва, че Той е Баща на сираците. Но Той обича всички хора и любовта Му  е толкова голяма, че пожертва Своя Син Исус Христос, за да имаме достъп до Него. Че всички имаме един враг - дявола, който ни клевети и се опитва да ни внушава вина от различно естество, но Господ Исус Христос е нашият Застъпник  на Небето. Ако изповядваме греховете си пред Него и Го помолим за прошка,Той е верен да ни прости, да ни очисти от всяка вина и грях.

Дълго разговаряхме с моята колежка. Тя плака много, покая се и помоли Бог да прости всичките й грехове. Прие Исус Христос за свой Спасител и Господ, и повери живота си на Него.

Заедно с нея плаках и аз.

Когато се разделихме, лицето й беше ведро и усмихнато. Благодари ми, че в мое лице е намерила отдушник, пред който е изляла душата си и е щастлива, че това, за което толкова дълго е копняла най-после е станало.

Накрая ме попита:

 -  Обясни ми, как се сети за  онези думи, които толкова дълбоко се загнездиха в сърцето ми?

 - Не аз, а Божията благодат в мен - й отговорих. Бог познава живота ти по-добре дори от самата теб. Познава мислите ти, въпросите, които те вълнуват. Независимо, че ти си се чувствала самотна, Той неотлъчно е бил до теб. Знаел е всички трудности, през които си преминала, избърсвал е всяка твоя сълза и се е грижел за теб през целия ти живот. Помагал ти е да постигнеш всичките си успехи.Той те е направил толкова стойностен човек.

Прегърнахме се, преди да се разделим. Пожелах й любовта, мирът и радостта на Бог да изпълват сърцето й и Божията благодат да остане завинаги с нея.

До късно през нощта мислех за нашият разговор. Сърцето ми беше изпълнено с благодарност към Бог за това, което прави за нас и чрез нас, че дори когато ние не подозираме, Той може да ни употребява, за да докосва сърцата на хората и да променя живота им.

И всичко това го прави чрез Своята благодат, която е излял в сърцата ни. Не за наши дела и заслуги, а чрез вярата, която имаме в Неговият Съвършен Син – Господ Исус Христос.

Често посветените християни получават похвала за неща,  за които всъщност нямат заслуга.

Може би са споделяли истини от Библията или са се молили за нечия нужда, а може би са утешили или насърчили  някого.

При подобни случаи в околните остава убеждението, че тези хора са някак  по-специални.  Започват да ги хвалят и възвеличават, без да осъзнават, че всъщност Бог е дал изцерението, отговорил е на молитвата или е снабдил нуждата. Така вниманието им не е насочено към Бог, а към Неговия служител.

Като говоря за такива грешки, имам предвид и себе си. Както е казано в Словото: “Ти, който учиш другите, учиш ли себе си?” 

Аз също имам близки - неуморни Божии  служители, чрез които Бог е работил в моя живот и които дълбоко почитам.  Благодаря на Бога за тях.

Но същото това Слово казва: ”Всичко е от Него, чрез Него и за Него. Нему да бъде слава до векове." Римляни 11:36 

Затова и цялата слава принадлежи на Бога, защото всичко, което вършим в живота си е благодарение на Неговата сила в нас.

Без Бог и без Неговата благодат не можем да правим нищо. Дори когато се чувстваме слаби и безпомощни, и сме смирени пред Бога, точно тогава Божията сила започва да действа. Тогава Неговата благодат се излива най-много в нас.

  Апостол Павел казва: “когато съм немощен, тогава съм силен.”  II Кор. 12:10.

Всъщност думата “благодат”, както е обяснена в един от библейските речници означава благословение, спасение от грях, милост и любов, които получаваме от Бога, от престола на благодатта, не чрез свои заслуги и дела, а чрез вяра в Господ Исус Христос.I Коринтяни 1:4;  I Петрово послание 5:10,12

С други думи казано, Божията благодат е дар от Бога, чрез Исус Христос за всеки, който е повярвал в Него. Тя е предназначена за всеки човек. Проблемът е по-скоро в нас, в нашия избор.

Има много хора, които вярват в Бог, но не вярват в Господ Исус Христос. Или, ако все пак имат някаква вяра в Него, тя е примесена със съмнение, незнание и предубеждение.

Смирението едно от най-важните средства, /а може би и най-важното/ за получаване на Божията благодат.

Аз самата отдавна съм осъзнала, че не бих могла да живея без Бог и без Неговата благодат. Трудностите и изпитанията, през които съм преминала са ме довели до това заключение.

Ако не беше Божията благодат в мен, отдавна да бях си заминала от тази земя, но Бог е милостив и ми е подарил тези прекрасни мигове, които съм преживяла. Мигове, в които съм Му се доверявала, в които съм се възхищавала на Неговата мъдрост и знание, на любовта и мира Му, на Неговата милост и доброта.

Той ми е дал още тук на земята да предвкуся радостта от общуването си с Него във вечността, но не ме е лишил и от хилядите контакти, срещи и разговори с всички онези хора, с които ме е срещал  и чрез които ме прави  все по-богата и по-щастлива.

Истинско богатство за мен е да общувам с хората, да мога да им дам от Божията любов, която изпълва сърцето ми, осъзнавайки, че източникът на тази любов е Той - Спасителят, Изкупителят и Ходатаят на Небето.

Истинско щастие е да наблюдавам как човекът срещу мен постепенно се отпуща, освобождава се от своите товари и как в очите му заблестяват живите пламъчета на Божията любов.

Всичко това се дължи на Божието присъствие между нас, защото сам Господ е обещал: ”Там където са двама или трима и говорят за Мен и Аз съм посред тях”.

Несравнима радост за мен също е, когато в края на разговора чуя думите:

“Приятно ми беше да си поговорим, научих толкова интересни неща...Благодаря ти"!

И да осъзнавам, че тази благодарност не се отнася за мен, а за Този, Който живее  в сърцето ми.

Тогава съвсем естествено от устата ми се изплъзват думите:

 - Не аз, а Божията благодат в мен. Нека да благодарим на Бог, защото Той е, Който ни събира и насочва разговора ни, защото знае от какво се нуждаем.

Това е истина.

Работя в областта на копирните услуги. Докато извършвам услугата, за която клиентът е дошъл, бихме могли или да мълчим или да говорим за банални неща, които с нищо не биха променили живота ни.  Човекът, е пълен с въпроси от своето ежедневие, които дори не знае към кого да отправи. 

Но аз съм благодарна на Бог, че в мен живее Неговият Святи Дух, Който вижда извън видимото...

Още в сутришната си молитва съм Му дала съгласието си и готовността си да Му служа и  съм Го помолила да благославя чрез мен, да насърчава, да изгражда взаимоотношения.

Той знае какво има не само в моето сърце, но и в сърцето на другия човек. Може да докосва оная струна в сърцата ни, която само чака да бъде докосната. И го прави по невероятен начин. Прави го чрез Своята благодат, която е излял в сърцето ми.

 

Таня Стоянова

28. 06. 2009 г.

Стара Загора