Живата история

Телефонът на работното ми място иззвъня. Гласът отсреща беше непознат. Жената се представи. Оказа се, че това е Милка, съпругата на пастора на Евангелската църква в Горна Оряховица, Христо Благинов. Прочела книгата ми „По пътеката на чудесата”, написаното в нея я развълнувало и сега ме канеше да им гостувам.

Бях толкова изненадана! Слушах със затаен дъх. Дълбока радост, примесена с учудване се изписваше на лицето ми. Милка канеше не само мен, но и други жени от църквата, за да се насърчим взаимно.

Господ ни показваше още една възможност да си служим  едни на други. Бяхме много развълнувани от новото предизвикателство, затова не се двоумихме много. Организирахме се и потеглихме.

Горна Оряховица е тих и спокоен град. Въздухът е чист. От всеки двор приветливо ни кимаха нарциси в различни нюанси, иглики, зюмбюли, дъхави теменужки. Като розови и бели облачета, извисени над тях, цъфналите дървета допълваха красотата на подранилата пролет.

Още по-приветливи бяха нашите посрещачи – Милка и големият им син – Благин. В дома им пък се срещнахме с Петранка Алексиева – живата история на местната църква. Леля Петранка е майката на Милка. Тя е човекът, когото Бог е използвал, за да запали искрата на вярата в този град. Въпреки че дясната й ръка беше обездвижена в следствие на двата прекарани инсулта, паметта на тази жена беше бистра, жива и будна, а духът й – извисен и жаден да служи на Господа. „Тялото е немощно, но духът е силен”, както казва Божието Слово.

Приела вестта за спасителното дело в една почивна станция, тя незабавно се включила в щафетата на благовестието. Жаждата й да чуе Божието Слово била толкова голяма, че на нея не могли да устоят нито дъщеря й, нито зет й. Започнали да посещават църквата във Велико Търново. Както повече от хората, и Христо отначалото се дърпал. Мислел си само да ги заведе до църквата и да не влиза вътре.

Но кой може да устои на Божия план? Когато Бог е предузнал и предопределил някого да Му служи, нищо не може да попречи на плановете Му. Така че, много скоро след това Христо Благинов станал пастор на местната църква в Горна Оряховица.

Това се случило в началото на 80-те години, когато устоите на комунизма в България все още изглеждали непоклатими. Било е немислимо новороден християнин т. е. човек, който е повярвал в Исус Христос и Го е приел за свой Господ и Спасител; човек, посещаващ евангелска църква, да работи на идеологическия фронт, както е работила Милка. Но те устояли. Въпреки трудностите по работните места, въпреки скептичните настроения на съгражданите, Господ ги изградил като едни много мъдри и всеотдайни водачи.... И сега целият им дом служи ревностно на Господа.

Два дни гостувахме на пастирското семейство. Докато разговаряхме, в думите и на двамата съпрузи прозирахме дългогодишен организационен опит, умение да се грижат за църквата, да увличат хората, поверени им от Бог, да ги насърчават и да ги изграждат.

Научихме цялата история за построяването на църковната им сграда, за благословенията, които Господ е изливал върху тях, за трудностите, които са преодолявали. Сега в църквата има 150 души и още три дъщерни църкви в Драгижево, Джюлюница и в Долна Оряховица.

Това,  което с очите си видяхме в църквата, надмина всичко, което бяхме чули. Двата дни, през които бяхме заедно, се чувствахме много почетени, но вярвам, че и  ние послужихме за насърчение.

Службата в неделната утрин беше посветена на взаимоотношенията в семейството.  По много интересен начин  децата заедно със своите родители и всички членове на църквата възхваляваха Бога чрез детски песни. Бяха “интервюирани”  няколко бъдещи /бременни/ майки, с техните съпрузи и деца. Млада двойка, които водеха семейното служение, разказаха какви са условията за успешен брак. След това няколко жени представиха  сценка за самотните хора в църквата. След богослужението заедно с всички и ние  участвахме в празничния църковен обяд.

В цялостната организация на празника се виждаше умелата ръка както на майката, така и на по-малкия й син Петър, който заедно със съпругата си се грижеше за тийнейджърите в църквата.

Тръгнахме си  изпълнени с желание да се върнем отново и не само да продължим, но и да разширим нашето приятелство. Сърцата ни бяха изпълнени с благодарност  за тези хора и с още по-голямо желание да работим усърдно на Божията нива.

Докато пътувахме към къщи, мислите ни отново се връщаха към леля Петранка – живата история на горнооряховската църква.

Във всеки град и село, във всяка църква Бог е поставил хора като нея – с горещо и покорно сърце. Хора, които не задържат Божията любов единствено за себе си, но я предават и на другите членове на своите  семейства, съседи, приятели и така дават своя дял за разширяване на Неговото царство.