Господ ще воюва за нас

 

Хвалете Господа, защото е благ Господ, пейте хваление на Името Му, защото това е угодно.” (Пс. 135:3).

 

Много пъти съм слушала от мисионери-гости на църквата действителни случки, свързани със свръхестествени способности и с проявление дарбите на Святия Дух. Заедно с всички и аз съм се възхищавала. Прославяла съм Името на Бога, Който дава на чадата Си възможност да се справят при екстремни ситуации, но вътре в себе си съм Му се молела да ме пази.

 

Понякога в живота ни идват моменти, в които сме безсилни да се справим с човешките си възможности. Тогава ни остава един – единствен изход – да  извикаме към Бог и да чакаме Неговата помощ. И Той ще воюва за нас. Често нещата започват от нашите молитви не, защото не знаем как да се молим, а защото сме водени от Божия Дух. Неотдавна чух в молитвената ни група някой да се моли с такива думи: „Боже, облечи ни със Своята сила! Искам около нас хора да се спасяват, болни да оздравяват, мъртви да възкръсват.”

 

 Смятам, че съм човек на благовестието и винаги съм щастлива, когато свидетелствам за Исус. Доста често се моля за изцелението на болни хора и Бог ме е насърчавал винаги, когато са оздравявали. Мислейки за втората част на молитвата обаче, изразът „около нас” ме смущаваше. Това означаваше, ние да бъдем вътре в нещата, главни герои в действието, а на мен никак не ми се искаше да преживявам такова нещо. Мислех върху тази молитва, но не подозирах, че съвсем скоро ще бъда едно от главните действащи лица в тежка ситуация...

 

Беше през лятото. Сестра  ми току-що се беше завърнала от чужбина след две годишно отсъствие. Захванахме се да правим ремонт в апартамента й. Работехме усърдно и се справихме чудесно. Това ни даде смелост да се прехвърлим и у нас. Отдавна не бяхме освежавали жилището си. Винаги сме работили задружно. Искахме и сега да се мобилизираме и да приключим набързо, но нещата не потръгнаха. Целият ни апартамент беше разхвърлян, а ремонтът се провлачи. Почти 40 години живеехме в този апартамент и никога не бяхме се затруднявали толкова много. Кухнята и терасата към нея бяха готови и бях запланувала в този ден да мия прозорците.

 

Рано сутринта ни събуди телефонен звън. Моя приятелка от църквата се нуждаеше от молитвена подкрепа. Веднага започнахме да се молим със сестра ми, която тази нощ беше останала да спи у нас. Още в началото на молитвата и двете усетихме мощното присъствие на Бог. Бяхме много насърчени, защото вярвахме, че Той е в контрол. Изпратих сестра ми и се заех с миенето на прозорците. По някое време съпругът ми стана, поговорихме си малко и той отново си легна. Аз продължих да работя, а сърцето ми възхваляваше Бога така неудържимо, че започнах да  пея на глас. Помислих  си, че Бог е чул сутрешната ни молитва и е дал победа.

 

Песните прииждаха една след друга, а в ума ми звучеше мисъл: „Хвали Господа! Той е достоен!” Може би около два часа съм пяла. Поредният прозорец, който миех беше в съседство със стаята, в която спеше съпругът ми. Слънцето вече се беше издигнало, а той никога не беше спал до това време. Помислих си, че трябва да видя, защо не е станал и в същото време чух гласа му. Викаше ме. Отворих вратата и се смаях. Тялото му се гърчеше на леглото. Очите му бяха широко отворени. Целият беше подпухнал, а пръстите  на ръцете му баха изкривени по странен начин. Изтичах към него: „Какво ти е, Стефи?”


„Зле ми е.” – отговори почти неразбираемо той. Езикът му беше надебелял, дишането му беше съпроводено с хриптене. Помислих си, че съпругът ми си отива. Започнах да се моля силно: „Господи, помогни му!” В този миг почувствах как Божията сила ме изпълва и извиках: „Дух на смърт, в Името на Исус Христос, напусни съпруга ми! Господи Исусе, покрий ни с кръвта Си – и него, и мен!” Тези думи, неочаквано и за мен, сякаш бяха изстреляни през устата ми.

 

Продължавах да усещам Божието присъствие. Умът ми трескаво работеше. Надеждата ми изцяло беше насочена към Господа. Не исках съпругът ми да си отива неспасен, а той все се бореше срещу Него. Битката беше жестока. Виждах действителността, но гледах с очите на вярата. Знаех, че Бог няма да ни остави в този тежък момент, а мисълта: „Хвали Господа!” не  излизаше от ума ми... Бяха изминали секунди, а ми се струваха вечност. Обадих се на сина ми, на  „Бърза помощ”, а също и на сестра ми, за да се моли за нас. След прегледа лекарят каза, че съпругът ми е получил инсулт и трябва спешно да бъде отведен в болницата. Качиха го в линейката. Докато пътувахме, сирената виеше непрекъснато.

 

Наближихме болницата. Съпругът ми се учудваше защо сирената вие толкова силно. Не знаех какво ще стане с него. Държах ръката му и се молех: „Господи, аз не зная в какво състояние ще го видя следващия път. Поверявам го на Теб. Ти се грижи за него!” „Е, този път наистина съм се предал.” – каза той, когато линейката спря. Веднага го сложиха на система, а нас ни оставиха вън.

 

В същият ден по това време в Стара Загора се откриваше националната конференция на неделните учители. Ние със сестра ми също трябваше да присъстваме, но стояхме пред вратата на „Спешна помощ” и чакахме...

 

В един момент видяхме Любо Петков – пастор на църквата, в която се провеждаше конференцията. Отидохме при него. Оказа се, че по време на откриването на един от главните организатори му прилошало и той го беше довел на преглед. Споделих му какво се беше случило. Повечето  неделни учители, присъстващи на конференцията  ме познаваха. Когато се върнал, пастор Петков разказал какво се е случило със съпруга ми и всички се молили за него.

 

На третия ден той беше изписан от болницата с диагноза „Исхемичен инсулт с обратно развитие”. Разказа ми всичко, което беше преживял и че се е почувствал много по-добре, още преди да го сложат на система. На контролните прегледи, през които мина, лекарите казаха, че състоянието му е много добро. Нямаше поражения.

 

Какво повече мога да кажа от това, което е казал псалмопевецът: „Благословен да бъде Господ, моята Канара, Който учи ръцете ми да воюват, Който ми показва милосърдие, Който е моята крепост, високата ми кула и моят Избавител, щитът мой и Онзи, на Когото уповавам.”

 

Когато сме безсилни да се справим със своите възможности, не ни остава нищо друго, освен да отправим поглед към Него – Всемогъщият, Великият и Мощен Бог. Да Го помолим да ни облече със Своята сила и тогава ще видим чудесата Му. Песента ще прелива в сърцата ни и Господ ще воюва за нас.


23 Декември 2008